Започвам да се крия
под зеления чадър.
Ще повторя свойта маска
с мастило без следа.

Там избягах да се скрия
и да трия вечноста.
С пълна глъдка да изпия
започнала в мен тъга.

Забравих само тишината
- не исках да съм сам.
Нали без друго в тълпата
ще се спъна в някой знак.

Толкова ли е излишна
мойта дума или песен,
защо земята е безлична
а живота- сив и тесен.

Не говоря !