На покрива на дните
с тебе се качих
и загледахме се волно
в замръзналия свят.

Мъгляви сенки са душите,
затрупани от вечноста.
Излъгани са им мечтите,
а съдбата пак се плези:

"-Безсмислено е да горите,
безсмислено е да крещите,
безсмислено е времето,
заштото всички вие сте слепи!"

Но ни стоим пред залеза
и надникваме в себе си.
Тогава нищото изрече ни:
"-аз господар съм на душите ви!"

Та ни сме само пламък,
но загасващ от порой.
Ние газим в мрака
-той поглъща сенките ни.